Всеки един от нас ги е виждал, почти всеки един ги е подминавал и малка част от нас им е давал храна.

А още по-малко хора наистина усещат болка в присъствието на гладно, бездомно и болно животно.

Признавам си, че аз лично съм човек, който рядко е давал храна на бездомно животно. Но много често се спирам, за да погаля някое куче или котка, която просто седи на улицата или се разхожда из града.

Преди не бях такъв човек. Преди ги отбягвах. Преди да срещна човек, който промени изцяло начина ми на мислене относно бездомните животни.

Преди този човек, когато видех бездомно животно, бягах настрани, не си и помислях да го докосна. Винаги си мислех "Ужас, та то е мръсно", "Кой знае къде е било" и т.н. Познато, а? Обзалагам се, че 90% от хората, които четат това са такива.

Давали ли сте си сметка как всеки един от вас ги кара да се чувстват? Някой ядосан човек им вика и тропа с крак. Извинете, но те с нищо не са Ви виновни. Минавате покрай тях и гледате с отвращение? Защо си мислите, че сте по-добри от тях? Защото имате дом и ядене на масата?

Представете си едно: Вие сте куче, обикаляте улиците и се взирате в хората. Докато ходите, всеки Ви гледа с отвращение, всеки се дърпа от Вас, защото сте бездомно, нямате каишка и не струвате 500 лева. Опитвате се да се доближите до някой, а той тропа с крак и вас Ви е страх. Ако сте майка, изпитвате ужас да оставите малките си за секунда, защото знаете колко гаден е света. Но изведнъж се появява човек, който Ви дава храна. Усмихва Ви се и Ви гали. Започва да си играе с Вас и това Ви прави супер щастливи. Изпълва Ви с радост и удовлетворение.

Толкова ли е трудно да помогнете на едно бездомно животно, толкова ли е трудно да понечите и да го докоснете, само и само да го накарате да се чувства по-добре. Опитайте се да си представите какъв живот води то и защо е такова, преди да му викате помияр или мърша, или каквото и да било друго.